Archives for 5 月 2023

За да свидетелстваш за Бог и да посрамиш големия червен змей, трябва да спазваш следния принцип и да изпълняваш следното условие: трябва да обичаш Бог в сърцето си и да навлезеш в Неговите слова. Ако не навлезеш в Божиите слова, няма да има как да посрамиш Сатана. Благодарение на израстването в твоя живот, ти се отричаш от големия червен змей и му донасяш пълно унижение; единствено това ще го посрами истински. Колкото повече искаш да прилагаш Божиите слова на практика, толкова по-голямо е доказателството за твоята любов към Бог и омразата ти към големия червен змей; колкото повече се покоряваш на Божиите слова, толкова по-голямо е доказателството за копнежа ти за истината. Хората, които не копнеят за Божиите слова, са хора без живот. Такива са хората, които са извън Божиите слова, но принадлежат на религията. Хората, които истински вярват в Бог, имат по-дълбоко познаване на Божиите слова, тъй като ядат и пият Неговите слова. Ако не копнееш за Божиите слова, тогава не можеш истински да ядеш и да пиеш Неговите слова, а ако не познаваш Божиите слова, тогава няма как да свидетелстваш за Бог или да Го удовлетворяваш.

Как трябва да познаваме Бог, като вярваме в Него? Човек трябва да опознае Бог въз основа на думите и делата Му днес, без отклонение или заблуда, и преди всичко трябва да познава Божието дело. Това е основата на познаването на Бог. Всички онези различни заблуди, при които липсва чисто разбиране на Божиите слова, са религиозни представи; те са отклоняващи се и погрешни разбирания. Най-голямото умение на религиозните дейци е да вземат Божиите слова по начина, по който са разбирани в миналото, и да ги сравнят с Божиите слова днес. Ако, когато служиш на Бог днес, ти се придържаш към нещата, разкрити от просвещението на Светия Дух в миналото, тогава твоята служба ще причини нарушение и твоята практика ще бъде остаряла, нищо повече от религиозна церемония. Ако вярваш, че хората, които служат на Бог, трябва външно да бъдат смирени и търпеливи, наред с други качества, и ако приложиш този вид знание на практика днес, тогава това знание е религиозна представа; такава практика се е превърнала в лицемерно изпълнение. Фразата „религиозни представи“ се отнася до неща, които са остарели и ненужни (включително разбирането на слова, изречени преди от Бог, и светлина, директно разкрита от Светия Дух), и ако се прилагат на практика днес, те нарушават Божието дело и не носят полза на човека. Ако хората не могат да изчистят от себе си нещата, които спадат към религиозните представи, тогава тези неща ще станат голяма пречка за тяхното служене на Бог. За хората с религиозни представи е невъзможно да следват стъпките на делото на Светия Дух — те изостават първо с една крачка, а след това и с две. Това е така, защото тези религиозни представи карат човека да стане изключително самодоволен и арогантен. Бог не изпитва носталгия по това, което е казал и направил в миналото; ако нещо е остаряло, Той го премахва. Наистина ли не си способен да изоставиш своите представи? Ако се придържаш към думите, които Бог е говорил в миналото, това доказва ли, че познаваш Божието дело? Ако днес не можеш да приемеш светлината на Светия Дух и вместо това се придържаш към светлината на миналото, може ли това да докаже, че следваш стъпките на Бог? Все още ли не можеш да изоставиш религиозните представи? Ако това е така, ще станеш човек, който се противопоставя на Бог.

Ако хората могат да изоставят религиозните си представи, те няма да използват умовете си, за да измерват думите и делото на Бог днес, и вместо това ще се подчиняват пряко. Въпреки че Божието дело днес очевидно е различно от онова в миналото, ти все още можеш да изоставиш вижданията на миналото и да се подчиниш пряко на Божието дело днес. Ако си способен да разбереш, че трябва да отредиш почетното място на Божието дело днес, независимо от начина, по който Бог е работил в миналото, тогава ти си човек, който е изоставил своите представи, който се подчинява на Бог и който е способен да се покорява на Божието дело и слова и да следва Неговите стъпки. По този начин ти ще бъдеш човек, който наистина се покорява на Бог. Ти не анализираш и не проучваш Божието дело, а сякаш Бог е забравил предишното Си дело и ти също си го забравил. Настоящето си е настояще, а миналото си е минало, и тъй като днес Бог е изоставил това, което е направил в миналото, ти не трябва да се занимаваш с него. Само такъв човек напълно се подчинява на Бог и напълно се е освободил от религиозните си представи.

Тъй като в Божието дело винаги има ново развитие, има работа, която става ненужна и остаряла, когато се появи нова работа. Тези различни видове работа, стара и нова, не си противоречат, а се допълват; всяка стъпка произтича от предишната. Тъй като има нова работа, старите неща, разбира се, трябва да бъдат премахнати. Например, някои отдавна установени практики и обичайни човешки изказвания, съчетани с многогодишния човешки опит и учения, са формирали в ума на човека представи от всякакъв вид и с всякаква форма. Това, че Бог все още не е разкрил напълно Своето истинско лице и изначалния Си нрав на човека, както и дългогодишното разпространение на традиционните теории от древни времена, са още по-благоприятна почва за формирането на такива представи у човека. Може да се каже, че в хода на вярата на човека в Бог влиянието на различни представи е довело до непрекъснатото формиране и еволюция на всякакви теоретични разбирания за Бог у човека, което е накарало много религиозни хора, които служат на Бог, да станат Негови врагове. И така, колкото по-силни са религиозните представи на хората, толкова повече те се противопоставят на Бог и толкова повече те са врагове на Бог. Божието дело винаги е ново и никога не е старо. То никога не установява догма, а вместо това се променя непрекъснато и се обновява в по-голяма или по-малка степен. Този начин на работа е израз на присъщия характер на самия Бог. Това е и присъщият принцип на Божието дело и едно от средствата, чрез които Бог осъществява Своето управление. Ако Бог не работеше по този начин, човек не би се променил и не би могъл да познае Бог, а Сатана не би бил победен. По този начин в делото Му непрекъснато се случват промени, които изглеждат хаотични, но всъщност са периодични. Начинът, по който човек вярва в Бог, обаче е съвсем различен. Той се придържа към стари, познати учения и системи, и колкото по-стари са те, толкова по-приятни са за него. Как би могъл глупавият ум на човека, ум, който е закостенял като камък, да приеме толкова много необясними нови Божии дела и слова? Човек ненавижда Бог, който е винаги нов и никога стар; той обича само стария остарял, побелял Бог, който е застинал във времето. И така, понеже Бог и човек имат свои собствени предпочитания, човек се е превърнал във враг на Бог. Много от тези противоречия все още съществуват и днес, във време, когато Бог върши ново дело в продължение на почти шест хиляди години. Поради това те са непоправими. Може би това се дължи на упорството на човека или на ненарушимостта на Божиите управленски закони за всеки, но независимо от това тези духовници и жени все още се придържат към мухлясали стари книги и документи, докато Бог продължава Своето недовършено дело на управление, сякаш няма никого до Себе си. Въпреки че тези противоречия превръщат Бог и човека във врагове и дори са неразрешими, Бог не им обръща внимание, сякаш едновременно съществуват и не съществуват. Човекът обаче все още се придържа към своите вярвания и представи и изобщо не ги изоставя. Но едно нещо е очевидно: въпреки че човек не се отклонява от позицията си, Божиите нозе винаги се движат и Той винаги променя позицията Си в зависимост от средата. В крайна сметка именно човекът ще бъде победен без бой. Бог е най-големият враг на всички Свои победени врагове, но също така е защитникът на човечеството, на победени и непобедени в еднаква степен. Кой може да се състезава с Бог и да победи? Човешките представи сякаш идват от Бог, защото много от тях са родени вследствие на Неговото дело. Бог не прощава на човека заради това, още по-малко пък хвали човека за това, че той отново и отново произвежда продукти „за Бог“, произтичащи от Неговото дело, но на практика извън него. Вместо това, Той е изключително погнусен от човешките представи и от старите, благочестиви вярвания, и няма никакво намерение дори да признае датата, на която тези представи са се появили за първи път. Той изобщо не приема, че тези представи са причинени от Неговото дело, защото представите на човека се разпространяват от самия него; техният източник са мислите и умът на човека — не Бог, а Сатана. Божието намерение винаги е било Неговото дело да бъде ново и живо, а не старо и мъртво, и това, към което Той иска човек да се придържа, варира в зависимост от епохата и периода и не е нито вечно, нито неизменно. Това е защото Той е Бог, който кара човека да живее и да бъде нов, а не е дявол, който кара човека да умре и да бъде стар. Нима не проумявате това? Ти имаш представи за Бог и не си в състояние да ги изоставиш, защото мислиш ограничено. Не защото има твърде малко смисъл в Божието дело, нито защото Божието дело се отклонява от човешките желания, а още по-малко защото Бог винаги е небрежен в своите задължения. Не можеш да се откажеш от представите си, защото си твърде непокорен и не приличаш ни най-малко на сътворено същество, а не защото Бог те затруднява. Ти си причинил всичко това и то няма абсолютно никаква връзка с Бог; цялото страдание и нещастие е създадено от човека. Божиите мисли винаги са добри: Той не желае да те кара да произвеждаш представи, а желае да се променяш и да се обновяваш с течение на годините. И все пак ти не знаеш какво е добро за теб и винаги или проверяваш, или анализираш. Не Бог прави нещата трудни за теб, а ти не почиташ Бог и твоето непокорство е твърде голямо. Едно малко сътворено същество, дръзващо да вземе някаква незначителна част от това, което преди това е било дадено от Бог, след което да се обърне и да го използва, за да атакува Бог — не е ли това непослушанието на човека? Справедливо е да се каже, че хората изобщо нямат нужните качества да изразяват възгледите си пред Бог, камо ли да парадират с безполезния си, вонящ, гнил, цветист език, както те желаят — да не говорим за онези мухлясали представи. Не са ли те дори още по-безполезни?

Човекът, който наистина служи на Бог, е този, който следва Божието сърце, който е подходящ за употреба от Бог и който е способен да се освободи от религиозните представи. Ако искаш яденето и пиенето на Божиите слова да има ефект за теб, тогава трябва да изоставиш религиозните си представи. Ако искаш да служиш на Бог, тогава е още по-необходимо първо да изоставиш религиозните представи и да се подчиниш на Божиите слова във всичко. Такива трябва да бъдат качествата на този, който служи на Бог. Ако ти липсва това знание, тогава веднага щом започнеш да служиш, ще предизвикаш смущения и нарушения и ако продължаваш да се придържаш към своите представи, тогава неизбежно ще бъдеш повален от Бог и никога повече няма да станеш. Вижте например следното: много от днешните изказвания и дела са несъвместими с Библията и с делото, извършено преди това от Бог, и ако нямаш желание да се подчиняваш, тогава можеш да паднеш по всяко време. Ако искаш да служиш в съответствие с Божията воля, първо трябва да изоставиш религиозните представи и да коригираш собствените си възгледи. Голяма част от това, което ще бъде казано, ще бъде несъвместимо с това, което е казано в миналото, и ако сега нямаш волята да се подчиниш, няма да можеш да поемеш по пътя пред теб. Ако някой от методите на Божието дело се е вкоренил в теб и ти продължаваш да се придържаш към него, тогава този метод ще стане твоя религиозна представа. Ако онова, което е Бог, е вкоренено в теб, тогава ти си придобил истината и ако думите и истината на Бог са способни да станат твоя живот, ти вече няма да имаш представи за Бог. Тези, които притежават истинско познание за Бог, няма да имат никакви представи и няма да се придържат сляпо към доктрината.

Задавай тези въпроси, за да поддържаш своята бдителност:

1. Знанието в теб пречи ли на твоята служба на Бог?
2. Колко религиозни практики има в ежедневният ти живот? Ако само имитираш благочестие, означава ли това, че животът ти е израснал и е постигнал зрялост?
3. Когато ядеш и пиеш Божиите слова, можеш ли да изоставиш религиозните си представи?
4. Когато се молиш, можеш ли да загърбиш религиозните церемонии?
5. Подходящ ли си за употреба от Бог?
6. Колко от твоите знания за Бог съдържат религиозни представи?

От началото на Своето дело във вселената Бог е предопределил много хора да Му служат, включително хора от всички сфери на живота. Целта Му е да изпълни Своята воля и да завърши безпроблемно Своето дело на земята; това е Божията цел при избора на хора, които да Му служат. Всеки човек, който служи на Бог, трябва да разбира Неговата воля. Това Негово дело прави по-очевидни за хората Божията мъдрост и всемогъщество, както и принципите на Неговото дело на земята. Бог действително е дошъл на земята, за да върши Своето дело, да общува с хората, за да могат те да познават по-ясно делата Му. Днес вие, тази група хора, имате щастието да служите на Бог на практика. Това е неизмеримо благословение за вас — вие наистина сте въздигнати от Бог. При избора на човек, който да Му служи, Бог винаги има Свои собствени принципи. Служенето на Бог в никакъв случай не е просто въпрос на ентусиазъм, както хората си представят. Днес вие виждате, че всички, които служат на Бог, правят това, защото имат водачеството на Бог и делото на Светия Дух и защото са хора, които търсят истината. Това са минималните условия за всички, които служат на Бог.
Служенето на Бог не е проста задача. Хората, чийто покварен характер остава непроменен, никога не могат да служат на Бог. Ако твоят нрав не е съден и порицан от Божието слово, тогава той все още представлява Сатана, което доказва, че твоето служене на Бог произтича от това да се преструваш на добронамерен, че твоето служене се основава на сатанинската ти природа. Ти служиш на Бог с твоя естествен характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са омразни за Бог; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в житейския ти нрав; напротив, твоето служене ще те направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен характер и преживявания, получени от служенето ти според собствения ти нрав. Това са преживяванията и уроците на човека. Това е философията на човека за живота в света. Такива хора могат да бъдат класифицирани като фарисеи и религиозни служители. Ако не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристи и антихристи, които мамят хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат пропъдени по всяко време. Хората, които прилагат придобития си дългогодишен опит в служене на Бог, за да спечелят сърцата на другите, да ги поучават и да ги контролират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от предимствата на положението си, ще паднат пред Бог. Те са от същия вид като Павел, като се осланят на старшинството си и се хвалят със своите качества. Бог няма да доведе такива хора до съвършенство. Такова служене пречи на Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не можеш да отхвърлиш тези неща, те ще задушат целия ти живот. Бог няма да те похвали ни най-малко, дори и да счупиш краката си от тичане или гърба си от тежка работа, дори и да си мъченик в служенето си на Бог. Точно обратното: Той ще каже, че си злосторник.
От днес нататък Бог официално ще усъвършенства онези, които нямат религиозни представи, които са готови да оставят настрана старите си същности и които се подчиняват на Бог по простосърдечен начин. Той ще усъвършенства онези, които копнеят за Божието слово. Тези хора трябва да се изправят и да служат на Бог. В Бог има безкрайно изобилие и безгранична мъдрост. Удивителната Му работа и скъпоценни думи очакват още по-голям брой хора да се възползват от тях. Факт е, че тези нови неща са трудни за приемане от хората с религиозни представи, от хората, които претендират за старшинство, и от хората, които не могат да оставят настрана собствената си личност. Светият Дух няма възможност да усъвършенства тези хора. Ако човек не е решил да се покорява и не жадува за Божието слово, тогава няма начин да приеме тези нови неща; той просто ще става все по-бунтовен, все по-коварен и по този начин ще се озове на погрешния път. В Своето дело сега Бог ще въздигне повече хора, които наистина Го обичат и могат да приемат новата светлина, и Той напълно ще отслаби религиозните лидери, които претендират за своето старшинство; Той не желае нито един от тези хора, които упорито се противопоставят на промяната. Ти искаш ли да бъдеш един от тези хора? Изпълняваш ли своето служене според своите предпочитания, или според това, което Бог изисква? Това е нещо, което трябва да знаеш за себе си. Ти религиозен служител ли си, или си новородено бебе, усъвършенствано от Бог? Каква част от твоето служене се възхвалява от Светия Дух? За каква част от него Бог няма дори да Си спомни? Колко голяма е промяната в живота ти в резултат на всичките ти години служене? Наясно ли си с всичко това? Ако си истински вярващ, ти ще отхвърлиш старите си религиозни представи от миналото и ще служиш на Бог по-добре по нов начин. Не е късно да се изправиш сега. Старите религиозни представи могат да накарат човек да загуби целия си живот. Опитът, който човек придобива, може да го накара да се отклони от Бог и да върши нещата по свой собствен начин. Ако не оставиш тези неща настрана, те ще станат спънки за растежа на живота ти. Бог винаги усъвършенства хората, които Му служат, и не ги отхвърля с лека ръка. Ако истински приемеш съда и порицанието на Божието слово, ако можеш да отхвърлиш старите си религиозни практики и правила и престанеш да използваш старите религиозни понятия като мярка за днешното Божие слово, само тогава ще има бъдеще за теб. Но ако се придържаш към старите неща, ако все още ги цениш, няма начин да бъдеш спасен. Бог не се интересува от такива хора. Ако наистина искаш да бъдеш усъвършенстван, трябва да се решиш да се откажеш напълно от всичко от миналото. Дори и ако това, което е правено преди, е било правилно, дори и ако е било Божие дело, ти пак трябва да си в състояние да го оставиш настрана и да спреш да се вкопчваш в него. Дори и да е било сигурно, че това е дело на Светия Дух, че е извършено директно от Светия Дух, днес трябва да го оставиш настрана. Не трябва да продължаваш да се държиш за него. Това е, което Бог изисква. Всичко трябва да бъде подновено. В Божието дело и в Божието слово Той не споменава старите неща, които са преминали, Той не рови в стария алманах; Бог е Бог, който винаги е нов и никога стар и не се вкопчва дори в собствените Си думи от миналото — това показва, че Бог не следва никакви правила. Така че, ако ти, като човешко същество, винаги се вкопчваш в нещата от миналото, ако отказваш да ги пуснеш и строго ги прилагаш по шаблонен начин, докато Бог вече не работи по начина, по който е работил в миналото, тогава не са ли твоите думи и действия разрушителни? Не си ли станал ти враг на Бог? Готов ли си да съсипеш целия си живот заради тези стари неща? Тези стари неща ще те превърнат в човек, който пречи на Божието дело — такъв човек ли искаш да бъдеш? Ако наистина не искаш това, тогава бързо прекрати нещата, които правиш, и се обърни; започни всичко отначало. Бог няма да помни миналото ти служене.

Като представители на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да пожертваме умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни съществувание идва от Бог и зависи от Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са за Божието поръчение и за праведната кауза на човечеството, то душите ни ще се чувстват недостойни за онези, които станаха мъченици в името на Божието поръчение, и още по-недостойни за Бог, който ни е осигурил всичко.
Бог сътвори този свят, създаде това човечество и нещо повече, Той беше архитектът на древногръцката култура и човешката цивилизация. Единствено Бог утешава човечеството и само Той се грижи за него денонощно. Човешкото развитие и прогрес са неразделна част от Божието върховенство, а историята и бъдещето на човечеството са втъкани в Божиите планове. Ако си истински християнин, със сигурност ще вярваш, че възходът и падението на всяка държава или нация се случва според Божиите планове. Единствен Бог знае съдбата на дадена държава или нация и единствено Той контролира хода на човечеството. Ако човечеството желае добра съдба, ако една държава желае добра съдба, тогава човекът трябва да се преклони с почит пред Бог, да се покае и изповяда пред Бог, в противен случай съдбата и предназначението му ще свършат с неизбежна катастрофа.
Погледнете назад към времето, когато Ной построи ковчега: човечеството беше дълбоко покварено, хората се бяха отклонили от Божието благословение, Бог вече не се грижеше за тях и те бяха изгубили Божиите обещания. Живееха в тъмнина, без Божията светлина. Така станаха разпуснати по природа и се отдадоха на отвратителна поквара. Такива хора вече не можеха да получат Божието обещание; бяха неспособни да виждат Божието лице или да чуят гласа Му, защото Го бяха изоставили, бяха отхвърлили всичко, което Той им беше поверил, и бяха забравили ученията Му. Сърцата им все повече се отдалечаваха от Бог и в резултат на това покварата им премина границите на здравия разум и човечността, и те ставаха все по-зли. Така се приближиха още повече до смъртта и попаднаха под Божия гняв и наказание. Единствено Ной почиташе Бог и избягваше злото, затова можеше да чува Божия глас и Неговите указания. Той построи ковчега според указанията на Божието слово и събра там всякакви живи същества. По този начин, след като всичко беше подготвено, Бог пристъпи към унищожението на света. Само Ной и седем членове на семейството му оцеляха след унищожението, тъй като Ной почиташе Йехова и отбягваше злото.
Сега погледнете днешната епоха: такива праведни хора като Ной, които почитат Бог и отбягват злото, вече не съществуват. И все пак Бог все още е милостив към това човечество и все още му прощава през тази последна епоха. Бог търси тези, които копнеят за появата Му. Той търси тези, които могат да чуят думите Му, тези, които не са забравили Неговото поръчение и Му отдават сърцата и телата си. Той търси тези, които са послушни като бебета пред Него и не Му се противопоставят. Ако се посветиш на Бог, без да си възпиран от никаква сила или власт, Бог ще погледне към теб с благоволение и ще ти дари Своите благословения. Ако си с високо положение, с почтена репутация, притежаваш изобилно знание, собственик си на многобройни материални блага и си подкрепян от много хора, и тези неща не ти пречат да застанеш пред Бог, за да приемеш Неговото призвание и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-праведното начинание на човечеството. Ако отхвърлиш призива на Бог заради общественото си положение и собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато и дори презряно от Бог. Дори да си президент, учен, пастор или старейшина, независимо колко висок е постът ти, ако в начинанията си разчиташ на собствените си знания и способности, винаги ще преживяваш провал и завинаги ще се лишиш от Божиите благословения, защото Бог не приема нищо от това, което правиш, и не счита твоето начинание за праведно, нито приема, че работиш в полза на човечеството. Той ще каже, че всичко, което правиш, е с цел да използваш знанията и силата на човечеството, за да отклониш Божията защита от човека, и за да се отхвърлят Божиите благословения. Той ще каже, че водиш човечеството към тъмнина, към смърт и към началото на безгранично съществуване, в което човекът е изгубил Бог и благословението Му.
Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и вече няма благоприятни условия за преклонение пред Бог. В човешкото сърце остава все по-малко място за Бог. Без Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социолози, историци и политици, които предлагаха социологически теории, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите думи през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към принципа, че Бог съществува и владее над всичко. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как ръководи и урежда съдбата на човека. Така, без да осъзнава това, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високо цивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото независимо колко управниците и социолозите си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието водителство усилията им ще са напразни. Никой не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото никой не може да бъде животът на човека и никоя социологическа теория не може да освободи човека от празнотата, от която е засегнат. Наука, знание, свобода, демокрация, свободно време, комфорт — те носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща, човек все още неизбежно греши и се оплаква от несправедливостите на обществото. Те не могат да обуздаят жаждата и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и безсмислените жертви и изследвания на човека само могат да доведат до повече страдания и да го накарат да съществува в постоянно състояние на страх, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да тръгне по пътя, който му предстои. Човек дори започва да се страхува от науката и знанието и се страхува дори още повече от чувството за празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава без човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да избягаш от желанието да изследваш съдбата, мистериите и предназначението на човечеството, и си още по-неспособен да избегнеш объркващото усещане за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но никой велик човек не може да излезе и да реши подобни проблеми. Човекът, в крайна сметка, е човек и никой от хората не може да заеме мястото на Бог и да замени живота Му. Човечеството не просто се нуждае от справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, е Божието спасение и Божият извор на живот. Само когато Бог осигури живот и спасение на човека, проблемите с нуждите, копнежът за изследване и духовната празнота на човека могат да бъдат разрешени. Ако хората от дадена държава или нация не могат да получат Божието спасение и грижа, то тази страна или нация ще тръгне по пътя на упадъка, към тъмнината и ще бъде унищожена от Бог.
Може би държавата ти в момента процъфтява, но ако позволиш на народа си да се отклони от Бог, тогава тя ще започне все повече да се лишава от Божиите благословения. Цивилизацията на твоята държава постепенно ще бъде стъпкана и не след дълго народът ще се надигне срещу Бог и ще прокълне Небето. И така, без човек да осъзнава това, съдбата на държавата ще бъде съсипана. Бог ще въздигне могъщи държави, които да се справят с държавите, които са прокълнати от Него, и дори може да ги изтрие от лицето на земята. Възходът и падението на една държава или нация се определят от това дали управниците се кланят на Бог и дали водят народа си към близост с Бог и към поклонение пред Него. Но тъй като в тази последна епоха броят на онези, които наистина търсят Бог и Му се покланят, е все по-малък, Бог дарява специалното си благоволение на държавите, в които християнството е държавна религия. Той обединява тези държави, за да образуват сравнително праведен лагер в света, докато атеистичните държави и онези, които не се кланят на истинския Бог, стават противници на праведния лагер. По този начин Бог не само има място сред човечеството, в което да извършва делото Си, но и печели държави, които могат да упражняват праведна власт, като позволява налагането на санкции и ограничения на онези държави, които Му се противопоставят. Но въпреки това все още не са много хората, които се прекланят пред Бог, защото човекът се е отдалечил твърде много от Него и от много време Го е забравил. На земята остават само държави, които упражняват праведност и се съпротивляват на неправдата. Но действителността е далеч от желанията на Бог, тъй като управниците на никоя държава няма да Му позволят да властва над техния народ и никоя политическа партия няма да събере хората си на поклонение пред Бог. Бог е загубил полагащото Му се място в сърцето на всяка държава, на всяка нация, на всяка управляваща партия и дори в сърцето на всеки човек. Въпреки че в този свят съществуват праведни сили, управлението, при което Бог няма място в сърцето на човека, е крехко. Без Божието благословение политическата арена ще изпадне в хаос и няма да е способна да издържи на нито един удар. За човечеството лишаването от Божието благословение е като лишаване от слънце. Независимо, че управляващите полагат усилия да допринесат за своя народ, независимо колко праведни конференции организира човечеството, нищо няма да обърне процеса или да промени съдбата на човечеството. Човек счита, че държава, в която хората са нахранени и облечени, в която живеят заедно в мир, е добра държава и е под добро управление. Но Бог не мисли така. Той смята, че държава, в която никой не Му се покланя, трябва да бъде унищожена от Него. Човешкият начин на мислене е твърде различен от Божия. Така че, ако ръководителят на дадена държава не се покланя на Бог, съдбата на тази държава ще бъде трагична и тя няма да изпълни предназначението си.
Бог не участва в политиката на хората, но контролира съдбата на дадена държава или нация. Бог контролира този свят и цялата вселена. Съдбата на човека и Божият план са тясно свързани и нито един човек, държава или нация не са изключени от Божието върховенство. Ако човек иска да знае каква ще е съдбата му, той трябва да дойде пред Бог. Бог ще даде благоденствие на онези, които Го следват и Му се покланят, и ще докара упадък и ще заличи онези, които Му се съпротивляват и Го отхвърлят.
Спомнете си сцената от Библията, в която Бог унищожи Содом, спомнете си и как жената на Лот се превърна в стълб от сол. Спомнете си как хората от Ниневия се покаяха за греховете си, облечени във вретище и посипани с пепел, и какво последва, след като евреите приковаха Исус на кръста преди 2 000 години. Евреите бяха изгонени от Израел и избягаха в държави по целия свят. Мнозина бяха убити и целият еврейски народ изпита безпрецедентната болка от унищожението на страната си. Те приковаха Бог на кръста — извършиха ужасен грях — и предизвикаха Божия гняв. Те се принудиха да платят за това, което бяха сторили, и трябваше да понесат всички последствия от действията си. Осъдиха Бог, отхвърлиха Го и затова ги очакваше само една съдба: да бъдат наказани от Бог. Това бяха горчивите последици и бедствието, които техните владетели докараха върху страната и народа си.
Днес Бог се е върнал в света, за да извърши делото Си. Първата му спирка е примерът за диктаторско управление: Китай — здравият бастион на атеизма. Бог придоби група хора чрез Своята мъдрост и власт. През този период Той е преследван от управляващата партия на Китай по всевъзможни начини и е подлаган на големи страдания, без място, където да положи глава, неспособен да намери подслон. Въпреки това Бог продължава делото, което възнамерява да изпълни — той изрича словата Си и разпространява евангелието. Никой не може да проумее всемогъществото на Бог. В Китай — държава, считаща Бог за свой враг, Той никога не е прекратявал делото Си. Напротив, повече хора са приели Неговото дело и слово, защото Бог спасява всеки един представител на човечеството във възможно най-голяма степен. Вярваме, че никоя държава или власт не може да застане на пътя на това, което Бог желае да постигне. Тези, които възпрепятстват Божието дело, противопоставят се на Божието слово и нарушават и пречат на Божия план, в крайна сметка ще бъдат наказани от Бог. Противопоставящият се на Божието дело ще бъде изпратен в ада; всяка държава, която се противопоставя на Божието дело, ще бъде унищожена; всяка нация, която се надигне срещу Божието дело, ще бъде заличена от тази земя и ще престане да съществува. Призовавам хората от всички нации, от всички държави и дори от всички индустрии да се вслушат в Божия глас, да видят делото на Бог и да обърнат внимание на съдбата на човечеството, за да направят Бог най-светият, най-почитаният, най-висшият и единственият обект на поклонение сред човечеството и да позволят на цялото човечество да живее под Божието благословение, точно както потомците на Авраам живяха под обещанието на Йехова и точно както Адам и Ева, които Бог първо създаде, живяха в Едемската градина.
Божието дело се издига като мощна вълна. Никой не може да Го задържи и никой не може да спре похода Му. Само онези, които слушат внимателно думите Му и които Го търсят и жадуват за Него, могат да последват стъпките Му и да получат обещанието Му. Тези, които не го направят, ще бъдат застигнати от съкрушително бедствие и заслужено наказание.

Божият план за управление в продължение на шест хиляди години наближава своя край, и дверите на царството вече са отворени за всички онези, които търсят Неговото появяване. Скъпи братя и сестри, какво чакате? Какво търсите? Чакате ли Бог да се яви? Търсите ли следите Му? Колко жадувано е появяването на Бог! И колко трудно е да се открият следите Му! В една такава епоха и в един такъв свят какво трябва да направим, за да станем свидетели на деня, в който Бог ще се появи? Какво трябва да правим, за да сме в крак с Божиите стъпки? Тези въпроси стоят пред всички, които чакат Бог да се яви. Всички вие многократно сте разсъждавали по тези въпроси, но какъв е резултатът от това? Къде се явява Бог? Къде са следите Му? Знаете ли отговора? Много хора биха отговорили така: „Бог се явява сред тези, които Го следват и Неговите стъпки са сред нас — толкова е просто!“ Всеки може да даде стереотипен отговор, но разбирате ли какво се има предвид под явяването на Бог и Неговите стъпки? Появяването на Бог означава, че Той ще дойде на земята, за да извърши делото Си лично. Той слиза сред хората, за да даде началото на една епоха и да сложи край на друга със собствената Си личност, със собствения Си нрав и по присъщия за Него начин. Това появяване не е някакъв вид церемония. То не е знак, картина, чудо или някакво величествено видение, а още по-малко е религиозен процес. То е реално и действително събитие, което може да бъде усетено и видяно от всекиго. Такова явяване не се извършва за целите на някакво механично действие или краткосрочно начинание: то представлява по-скоро работен етап от Неговия план за управление. Явяването на Бог винаги е смислено и винаги има връзка с плана Му за управление. Това, което тук наричаме „явяване“, е много по-различно от онова „явяване“, при което Бог напътства, предвожда и просвещава човека. Всеки път, когато Се разкрие, Бог осъществява един етап от Своето велико дело. Това дело е различно от делото на всяка друга епоха. Човек не може да си го представи и никога не го е преживявал. То бележи началото на нова епоха и слага край на старата епоха, то представлява нова и усъвършенствана форма на делото по спасяването на човечеството; още повече, то въвежда човека в нова епоха. Именно това означава явяването на Бог.
След като вече сте разбрали какво означава появяването на Бог, как трябва да търсите Неговите стъпки? На този въпрос не е трудно да се отговори: където се яви Бог, там ще намерите Неговите стъпки. Това обяснение звучи очевидно, но на практика не е толкова лесно, тъй като мнозина не знаят къде се появява Бог, а още по-малко знаят къде е склонен да се явява и къде би трябвало да се яви. Някои импулсивно вярват, че където действа Светият дух, там се явява и Бог. Други вярват, че където има духовни фигури, там се явява Бог. Трети пък вярват, че където има хора с добра репутация, там се явява Бог. Нека засега да оставим настрана въпроса дали тези вярвания са правилни или погрешни. За да изясним този въпрос, първо трябва да си поставим ясна цел: ние търсим следите на Бог. Не търсим духовни фигури, още по-малко търсим фигури на бележити личности: ние търсим следите на Бог. Именно защото търсим не друго, а следите на Бог, ни е необходимо да търсим Божията воля, Божието слово, Божиите беседи, защото където има нови думи, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са стъпките на Бог, там са и Неговите дела. Където е проявлението на Бог, там Той се явява, а където Той се явява, там са и пътят и истината и животът. В търсенето си на Божиите стъпки вие сте пренебрегнали словата „Бог е и пътят и истината и животът“. И така мнозина, дори и да узнаят истината, не вярват, че са открили стъпките на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква огромна грешка! Явяването на Бог не е възможно да се съвмести с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по човешка повеля. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и да прави, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко е длъжен да уведомява всеки един човек за делата Си. Такъв е Божият нрав и той трябва да бъде приет от всички. Ако искате да бъдете свидетели на появяването на Бог и да следвате стъпките Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не трябва да искаш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го свеждаш до собствените си представи. Вместо това трябва да изисквате от себе си да намерите начин да тръгнете по следите на Бог, да приемете Неговото явяване и да се подчините на новото Му дело — това се очаква от човека. Тъй като човекът не е истината и тя не е в него, той трябва да търси, да приема и да се подчинява.
Независимо дали си американец, британец или друг, трябва да излезеш извън рамките на собствената си национална принадлежност, да надскочиш себе си и да видиш Божието дело от висотата на сътворено същество. По този начин няма да поставиш ограничения на Божиите стъпки. Това е така, защото в наши дни мнозина смятат, че е невъзможно Бог да се появи в дадена нация или сред даден народ. Колко дълбока е значимостта на Божието дело и колко важно е явяването на Бог! Как е възможно човешките представи и мисли да ги обхванат? Затова казвам, че трябва да се освободиш от представите за националност и етническа принадлежност, за да търсиш явяването на Бог. Само така няма да си ограничен от собствените си представи, само така ще бъдеш достоен да посрещнеш появяването на Бог. Иначе ще останеш във вечен мрак и никога няма да спечелиш Божието одобрение.
Бог е Бог на цялото човечество. Той не Се смята за частна собственост на никой конкретен народ и на никоя конкретна нация: Той върши Своето дело според замисъла Си и не може да се ограничи до никаква форма, нация или народ. Може би никога не си си представял тази форма, а може би я отричаш, а може и народът, сред който Бог Се разкрива, да е дискриминиран от всички и да е най-изостаналият на земята. Бог обаче е мъдър. Със Своята велика сила и чрез Своята истина и Своето отношение Той истински е спечелил една група от хора, които мислят като Него, група от хора, която Той е пожелал да направи пълноценни човеци; група, която е завоювал и която, след като е изтърпяла всякакви изпитания, сътресения и гонения, може да Го последва до самия край. Целта на явяването на Бог, което не е ограничено до никоя форма или нация, е Той да може да извърши делото Си според Своя замисъл. Същото важи за онзи момент, в който в Юдея Бог се въплъти: целта Му беше да извърши делото на разпятието, за да откупи цялата човешка раса. Евреите обаче мислеха, че не е възможно Бог да направи това, и смятаха, че не е възможно Бог да се въплъти и да приеме образа на Господ Исус. Тяхното „невъзможно“ се превърна в основата, на която те осъждаха и се противопоставяха на Бог, което в крайна сметка доведе до гибелта на Израел. Днес мнозина допускат същата грешка. Заявяват с пълна сила, че Бог ще се появи всеки момент, а в същото време осъждат явяването Му; тяхното „невъзможно“ още веднъж ограничава явяването на Бог в рамките на тяхното въображение. Виждал съм много хора да избухват в див грубиянски смях при срещата си с Божието Слово. Но дали има разлика между този смях и осъждането и богохулството на евреите? Вие не благоговеете в присъствието на истината, а още по-малко изпитвате копнеж. Само учите безразборно и чакате с лековата безгрижност. Какво ще спечелите с това учене и чакане? Мислите ли, че ще получите лични напътствия от Бог? Ако не можеш да отличиш Божиите слова, по какъв начин си достоен да станеш свидетел на появяването на Бог? Всеки път, когато Бог се яви, истината излиза наяве и гласът Му се чува. Само тези, които могат да приемат истината, ще чуят Божия глас, и само такива хора са достойни да станат свидетели на Неговото явяване. Откажи се от представите си! Смири се и прочети тези думи много внимателно. Ако копнееш за истината, Бог ще те просветли и ще разбереш волята Му и словата Му. Откажете се от понятията си за „невъзможно“! Колкото повече човек вярва, че нещо е невъзможно, толкова по-вероятно е то да се случи, защото Божията мъдрост се извисява над небесата, Божиите мисли стоят по-високо от човешките мисли, а Божието дело преминава отвъд границите на човешките мисли и понятия. Колкото по-невъзможно е едно нещо, толкова повече то съдържа истина, към която да се стремим; колкото повече едно нещо е отвъд човешките понятия и представи, толкова повече то съдържа в себе си Божията воля. Това е така, защото където и да се яви Бог, Той винаги е Бог и Неговата същност никога няма да се промени заради мястото или начина на появата Му. Характерът на Бог остава същият, независимо къде са стъпките Му, и където и да са стъпките Му, Той е Бог на цялото човечество, също както Господ Исус е Бог не само на израилтяните, но и на всички народи на Азия, Европа и Америка. Нещо повече: Той е единственият Бог в цялата вселена. Така че да търсим Божията воля, да откриваме явяването Му в Неговите слова и да бъдем в крак със стъпките Му! Бог е и пътят и истината и животът. Неговите слова и Неговото явяване съществуват едновременно, а същността и стъпките Му са всякога достъпни за човечеството. Скъпи братя и сестри, надявам се, че виждате явяването на Бог в тези думи, че тръгвате по Неговите стъпки по пътя към новата епоха и че навлизате в прекрасното ново царство, което Бог е приготвил за тези, които очакват Неговото появяване!

Какво е спечелил човекът, след като е повярвал в Бог? Какво си научил за Бог? Колко те е променила вярата ти в Бог? Днес всички вие знаете, че вярата на човек в Бог не служи единствено за спасение на душата и благополучие на плътта, нито пък за обогатяване на живота на хората чрез любов към Бог и т.н. В този смисъл, ако обичаш Бог заради благополучието на плътта или моментното удоволствие, тогава, дори и накрая любовта ти към Него да достигне своя връх и да не желаеш нищо повече, тази любов, която търсиш, все пак е лъжовна и не е угодна на Бог. Тези, които използват любовта към Бог, за да обогатят скучното си съществуване и да запълнят празнотата в сърцата си, са хора, които са алчни за лесен живот, а не такива, които наистина се стремят да обичат Бог. Подобна любов е принудителна, тя е стремеж към душевна наслада и Бог няма нужда от нея. Тогава каква точно е твоята любов? Каква е причината да обичаш Бог? Колко истинска любов към Бог има в теб днес? Любовта на повечето от вас е като тази, спомената по-горе. Такава любов може само да поддържа статуквото; тя не може да е непреходна, нито да пусне корени в човека. Тя е като цвете, което цъфти и увяхва, без да дава плод. С други думи, след като веднъж си обикнал Бог по такъв начин, ако няма кой да те поведе по пътя напред, ти ще рухнеш. Ако обичаш Бог само през времето на любов към Бог, но след това нравът ти спрямо живота не се променя, тогава няма да можеш да се измъкнеш изпод булото на влиянието на тъмнината и пак няма да можеш да се освободиш от оковите на Сатана и неговото лукавство. Такива хора не могат да бъдат напълно спечелени от Бог; в крайна сметка техният дух, душа и тяло пак ще принадлежат на Сатана. В това няма никакво съмнение. Всички онези, които не могат да бъдат напълно спечелени от Бог, ще се върнат там, където са били първоначално, т.е. обратно при Сатана, и ще слязат в езерото от огън и жупел, за да приемат следващата стъпка от Божието наказание. Спечелените от Бог са тези, които са се отрекли от Сатана и са избягали от неговата власт. Те със сигурност са причислени към народа на Царството. Така се създава народът на Царството. Желаеш ли да станеш такъв човек? Желаеш ли да бъдеш спечелен от Бог? Желаеш ли да избягаш от властта на Сатана и да се върнеш при Бог? Сега на Сатана ли принадлежиш или се причисляваш към народа на Царството? Тези въпроси би трябвало вече да са изяснени и да не се нуждаят от допълнителни разяснения.
В миналото мнозина са търсели с необуздани амбиции и идеи, a тези търсения са били породени от собствените им надежди. Нека засега оставим настрана тези въпроси; това, което е от ключово значение в този момент, е да се намери такава практика, която ще позволи на всеки от вас да поддържа нормално състояние пред Бог и постепенно да се освободи от оковите на сатанинското влияние, така че да бъде спечелен от Бог и да живее на земята според Неговите изисквания. Само така вие можете да осъществите Божиите намерения. Много хора вярват в Бог, но не знаят нито какво иска Бог, нито какво иска Сатана. Те са объркани в своята вяра, просто се носят по течението и никога не са водили нормален християнски живот; нещо повече, никога не са имали нормални междуличностни отношения, още по-малко нормални отношения с Бог. От това се вижда, че трудностите и недостатъците на хората, както и другите фактори, които могат да попречат на Божията воля, са много. Това е достатъчно, за да се докаже, че човекът все още не е поел по правилния път на вярата в Бог, нито пък е навлязъл в реалния опит на човешкия живот. И така, какво означава да поемеш по правилния път на вярата в Бог? Да поемеш по правилния път означава винаги да можеш да успокоиш сърцето си пред Бог и да имаш нормално общение с Него, като постепенно осъзнаваш човешките недостатъци и бавно придобиваш по-дълбоко познание за Бог. По този начин духът ти всеки ден получава нови прозрения и новопросвещение; твоят копнеж расте, стремиш се да навлезеш в истината и всеки нов ден идва с нова светлина и ново разбиране. Като вървиш по този път, ти постепенно се освобождаваш от влиянието на Сатана и израстваш в своя живот. Такива хора са поели по правилния път. Оцени собствения си реален опит и се вгледай в пътя, който си следвал във вярата си: като съпоставиш това с описаното по-горе, смяташ ли, че вървиш по правилния път? В кои отношения си се освободил от оковите на Сатана и от неговото влияние? Ако все още не си поел по правилния път, значи връзките ти със Сатана не са прекъснати. Ако това е така, дали стремежът ти да обичаш Бог ще те доведе до любов, която е истинска, всеотдайна и чиста? Казваш, че любовта ти към Бог е непоколебима и искрена, но все още не си се освободил от оковите на Сатана. Това не е ли подигравка с Бог? Ако желаеш да постигнеш състояние, в което любовта ти към Бог е неподправена, и искаш да бъдеш напълно спечелен от Бог и причислен към народа на Царството, тогава първо трябва да тръгнеш по правилния път на вярата в Бог.

Защо вярваш в Бог? Повечето хора са объркани от този въпрос. Те винаги имат две напълно различни гледни точки относно практическия Бог и Бога в небето, което показва, че те вярват в Бог не за да Му се подчиняват, а за да получат определени облаги или за да избегнат страданието от някакво бедствие; само тогава те са донякъде покорни. Тяхното покорство е условно; то е с оглед на техните лични перспективи и им е натрапено. И така, ти защо по-точно вярваш в Бог? Ако е само заради твоите перспективи и твоята съдба, би било по-добре изобщо да не вярваш. Такава вяра е самозаблуда, самоувереност и самовъзхищение. Ако вярата ти не е изградена върху основата на послушание към Бог, в крайна сметка ще бъдеш наказан за това, че Му се противопоставяш. Всички онези, които не се стремят към послушание към Бог във вярата си, Му се противопоставят. Бог иска хората да търсят истината, да жадуват за Неговите думи, да ядат и пият Неговите думи и да ги прилагат на практика, за да могат да постигнат послушание към Бог. Ако това са истинските ти намерения, тогава Бог със сигурност ще те издигне и със сигурност ще бъде милостив към теб. Това е несъмнено и непроменимо. Ако намерението ти не е да се подчиняваш на Бог и имаш други цели, тогава всичко, което казваш и правиш — твоите молитви към Бог и дори всяко твое действие — ще бъде противопоставяне срещу Него. Може да си любезен и вежлив, всяко твое действие и израз може да изглеждат правилни и може да изглежда, че си покорен, но когато става въпрос за твоите намерения и твоите възгледи относно вярата в Бог, всичко, което правиш, е в противовес на Бог; всичко, което правиш, е зло. Хората, които изглеждат послушни като овце, но в чиито сърца се таят зли намерения, са вълци в овчи кожи. Те директно обиждат Бог и Бог няма да пощади нито един от тях. Светият Дух ще разкрие всеки един от тях и ще покаже на всички, че онези, които са лицемери, със сигурност ще бъдат презрени и отхвърлени от Светия Дух. Не се тревожи: Бог ще си разчисти сметките и ще се справи с всеки един от тях на свой ред.
Ако не си в състояние да приемеш новата светлина от Бог и не можеш да разбереш всичко, което Бог прави днес, и не се стремиш към него, или пък се съмняваш в него, осъждаш го или го разглеждаш и анализираш внимателно, то тогава ти нямаш съзнанието да се подчиниш на Бог. Ако, когато се появи светлината на тук и сега, ти все още цениш светлината на вчерашния ден и се противопоставяш на новото Божие дело, то тогава ти не си нищо повече от абсурден — ти си един от онези, които съзнателно се противопоставят на Бог. Ключът към послушанието към Бог е да оцениш новата светлина и да можеш да я приемеш и приложиш на практика. Само това е истинско послушание. Онези, които нямат волята да копнеят за Бог, не са способни съзнателно да Му се подчинят и могат само да Му се противопоставят в резултат на удовлетворението си от статуквото. Такъв човек не може да се подчини на Бог, защото е обладан от това, което е било преди. Нещата от миналото са дали на хората всякакви понятия и представи за Бог и те са се превърнали в образа на Бог в съзнанието им. Следователно това, в което те вярват, са техните собствени представи и стандартите на собственото им въображение. Ако сравняваш Бог, който върши действително дело днес, с Бог на твоето собствено въображение, то тогава вярата ти идва от Сатана и е опетнена от твоите собствени предпочитания — Бог не иска такава вяра. Независимо колко големи са постиженията им и независимо от тяхната отдаденост — дори да са посветили целия си живот на усилия за Неговото дело и да са се измъчили — Бог не одобрява хора с такава вяра. Той просто им дава малко благодат и им позволява да ѝ се насладят за известно време. Такива хора са неспособни да приложат истината на практика. Светият Дух не действа в тях и Бог ще пропъди всеки от тях на свой ред. Тези, които не се подчиняват на Бог във вярата си и имат грешни намерения, били те млади или стари, са тези, които се противопоставят и пречат, и такива хора безспорно ще бъдат пропъдени от Бог. Тези, които са без ни най-малко послушание към Бог, които просто признават Неговото име и имат някакво усещане за Божията доброта и прелест, но не вървят в крак със стъпките на Светия Дух и не се подчиняват на настоящото дело и думите на Светия Дух — такива хора живеят сред Божията благодат и няма да бъдат спечелени или усъвършенствани от Него. Бог прави хората съвършени чрез тяхното послушание, чрез това, че ядат, пият и се наслаждават на Божиите думи и чрез страданието и облагородяването в живота им. Само чрез такава вяра могат да се променят нагласите на хората и само тогава те могат да притежават истинското знание за Бог. Да не се задоволяваш с живот сред Божията благодат, активно да копнееш и да търсиш истината и да се стремиш да бъдеш спечелен от Бог — това означава съзнателно да се подчиняваш на Бог и точно това е вярата, която Той иска. Хората, които не правят нищо повече от това да се наслаждават на Божията благодат, не могат да бъдат направени съвършени или да бъдат променени, а покорството, благочестието, любовта и търпението им са повърхностни. Тези, които само се наслаждават на Божията благодат, не могат наистина да познаят Бог и дори когато Го познаят, знанието им е повърхностно и те казват неща като „Бог обича човека“ или „Бог е състрадателен към човека“. Това не олицетворява живота на човек и не показва, че хората наистина познават Бог. Ако, когато Божиите думи ги облагородят или когато Неговите изпитания ги връхлетят, хората не са в състояние да се подчинят на Бог — ако вместо това се усъмнят и паднат — то тогава те не са ни най-малко покорни. В тях има много правила и ограничения относно вярата в Бог, стари преживявания, които са в резултат на много години вяра, или различни правила, основани на Библията. Могат ли такива хора да се подчинят на Бог? Тези хора са пълни с човешки неща — как биха могли да се подчинят на Бог? Тяхното „послушание“ е според личните им предпочитания — Бог би ли искал подобно послушание? Това не е послушание към Бог, а придържане към правила; това е тяхното собствено удовлетворение и успокоение. Ако твърдиш, че това е послушание към Бог, не богохулстваш ли срещу Него? Ти си египетски фараон. Извършваш зло и изрично се ангажираш с това да се противопоставяш на Бог — Бог така ли иска да служиш? Най-добре е да побързаш да се покаеш и да се опиташ да придобиеш известно самосъзнание. Ако не успееш, по-добре се прибери у дома; това ще ти донесе повече полза, отколкото привидното ти служене на Бог. Няма да се месиш и да пречиш; ще си знаеш мястото и ще живееш добре — така няма ли да е по-добре? И няма да бъдеш наказан, че се противопоставяш на Бог!

От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш дълга си. Ти изпълняваш ролята си и започваш жизнения си път за Божия план и за Неговата уредба. Какъвто и да е произходът ти и какъвто и да е пътят пред теб, никой не може да избегне Небесното ръководство и устройство и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който управлява всичко съществуващо, е способен да извърши подобно дело. Още от деня, в който човекът се е появил, Бог върши делата Си тъкмо така, управлявайки вселената и определяйки правилата на промяната и пътя на движение на всички неща. Както всичко съществуващо, така и човекът незабелязано и без да осъзнава това е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всичко съществуващо, така и човекът, без да съзнава това, живее, подчинявайки се на ръководството на Божията ръка. Човешкото сърце и духът му са в Божията ръка и всичко в живота му преминава пред Божиите очи. Независимо дали вярваш в това или не, всички неща, всичко съществуващо, било живо или мъртво, ще се смени, промени и обнови и ще изчезне в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог управлява всичко съществуващо.
Нощта вече тихичко наближава, но човек не може да осъзнае това, защото човешкото сърце не може да разбере нито как нощта настъпва, нито откъде идва. А когато нощта вече се стопява, човек приветства светлината на деня, но той още по-малко осъзнава и още по-трудно разбира откъде тя е дошла и как е прогонила тъмнината на нощта. Тази постоянна смяна на деня с нощта отвежда човека от един период от време към друг и от един исторически контекст към друг, като същевременно гарантира, че Божието дело се извършва във всеки един период и че Божият план се изпълнява във всяка епоха. Човекът е преминал през тези периоди заедно с Бог, но не знае, че Бог управлява съдбата на всички неща и живи същества, нито пък знае как Бог устройва и направлява всичко съществуващо. Това е убягвало на човека от незапомнени времена до наши дни. Защо? Не защото Божиите дела са твърде скрити или защото Божият план тепърва ще се осъществи, а защото сърцето и духът на човека стоят твърде далеч от Бог и то дотолкова, че дори и когато човек следва Бог, той все още служи на Сатана и пак не осъзнава това. Никой не търси активно Божиите стъпки и появата на Бог и никой не желае да живее под Божията грижа и закрила. Вместо това хората искат да разчитат на покварата на Сатана — на лукавия — за да се приспособят към този свят и към законите на оцеляването, които греховното човечество следва. В този момент сърцето и духът на човека са станали инструменти на човешката почит към Сатана, те са станали като храна за него. Нещо повече, сърцето и духът на човека са се превърнали в място, където Сатана може да пребивава, в игрище за неговата игра. Така човекът несъзнателно губи разбирането си за принципите на това, какво означава да бъдеш човек, и за ценността и смисъла на човешкото съществуване. Божиите закони и заветът между Бог и човека постепенно избледняват в човешкото сърце и той престава да търси Бог и да се вслушва в Него. С течение на времето човек вече не разбира защо Бог го е създал, нито разбира думите от Божиите уста и всичко, което идва от Бог. Тогава човек започва да се съпротивлява на Божиите закони и постановления и сърцето и духът му стават безжизнени… Бог губи човека, който първоначално е създал, и човек губи корените, които първоначално е имал — това е скръбта на този човешки род. Всъщност Бог от самото начало досега е поставил като на сцена една трагедия за човечеството, в която човекът е едновременно главният герой и жертвата. И никой не може да отговори кой е режисьорът на тази трагедия.
В необятната шир на света моретата стават полета, а полетата стават морета, отново и отново. С изключение на Този, Който управлява всички неща, никой не е в състояние да насочва и ръководи този човешки род. Няма такъв могъщ човек, който да се труди или да се подготви за този човешки род, още по-малко има някой, който може да поведе човешката раса към мястото на светлината и да я освободи от земните несправедливости. Бог оплаква бъдещето на човечеството, скърби за грехопадението на човека и страда, че той върви, стъпка по стъпка, към упадък и по пътя, от който няма връщане. Никой досега не се е замислял накъде ли е тръгнало това човечество, което е разбило сърцето на Бог и се е отрекло от Него, за да търси лукавия. Именно поради тази причина никой не усеща Божия гняв и никой не търси начин да угоди на Бог или да бъде близо до Него. Нещо повече, никой не се стреми да разбере Божията скръб и болка. Дори след като чуе Божия глас, човек продължава по своя собствен път, продължава да се отклонява от Бог, да избягва Божията благодат и грижа и да се отдалечава от Неговата истина, предпочитайки да се продаде на Сатана, Божия враг. И кой изобщо се замисля как Бог ще постъпи спрямо човешкия род, който Го е отхвърлил дори без да погледне назад, ако хората продължават да упорстват в своето жестокосърдие? Никой не знае, че причината за повтарящите се Божии напомняния и увещания е тази, че Той е приготвил в Своите ръце невиждано досега бедствие, което плътта и душата на човека не могат да понесат. Това бедствие е наказание не само за плътта, но и за душата. Трябва да знаеш това: когато Божият план бива отхвърлен и когато Неговите напомняния и увещания остават без резултат, тогава каква ярост ще отприщи Той? Тя ще бъде такова нещо, което никое творение досега не е изпитвало и не е чувало. И затова казвам, че това бедствие е без прецедент и никога повече няма да се повтори, защото Божият план е да създаде човечеството само един път и да го спаси само един път. Това е първият път и това е последният. Ето защо никой не може да разбере усърдните намерения и пламенното очакване, с които този път Бог спасява човешкия род.
Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което даде живот. След това се появиха родители и роднини на човека и той вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, предназначението му бе да живее в границите на Божието определение. Диханието на живота, идващо от Бог, дава живот на всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. През цялото това време никой не усеща, че човек расте под грижите на Бог: хората по-скоро вярват, че човек прави това под грижите на любящите си родители и че собственият му житейски инстинкт е този, който направлява израстването му. Това е така, защото човек не знае кой му е дал живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на неговото съществуване и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човек въобще не усеща Божията благодат и Неговата грижа, затова той пропилява живота, даден му от Бог… Нито един човек от тези човеци, за които Бог се грижи ден и нощ, не желае да Го боготвори. Бог само продължава да работи за благото на човека, от когото не очаква нищо, според собствения Си замисъл. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дал, и ще узнае с каква нетърпелива загриженост Бог очаква човека да се върне при Него. Никой никога не е изследвал тайните на произхода и продължаването на човешкия живот. Само Бог, Който разбира всичко това, безмълвно понася болката и ударите, нанасяни Му от човека, който е получил всичко от Бог, но си е останал неблагодарен. Човек се наслаждава на всичко, което животът носи от само себе си, и по подобен начин, „от само себе си“, Бог бива предаден, забравен и изнудван от човека. Възможно ли е Божият план наистина да има такава значимост? Възможно ли е човекът, това живо същество, сътворено от Божията ръка, наистина да е толкова значим? Божият план несъмнено е важен, но това живо същество, създадено от Божията ръка, съществува заради Неговия план. Ето защо Бог не може да захвърли Своя план от ненавист към човешкия род. Тъкмо заради Своя план и заради дъха, който вдъхна на човека, Бог понася всички мъки — не заради плътта на човека, а заради живота му. Той прави това, за да си върне не плътта на човека, а живота, който му е вдъхнал. Такъв е Неговият план.
Всички, които идват на този свят, трябва да преминат през живота и смъртта, и повечето от тях са преминали през цикъла на смъртта и възраждането. Онези, които сега са живи, скоро ще умрат, а мъртвите скоро ще се върнат към живота. Всичко това е ходът на живота, устроен от Бог за всяко живо същество. Този ход на живота и този цикъл обаче са тъкмо истината, която Бог желае човек да види: че даруваният от Бог живот на човека е безкраен и не е ограничен физически, времево или пространствено. Това е тайната на живота, даруван на човека от Бог, и доказателството, че животът произхожда от Него. Макар че мнозина може да не вярват, че животът произлиза от Бог, хората неизбежно се наслаждават на всичко, идващо от Бог, независимо от това, дали вярват в Неговото съществуване, или го отричат. Ако един ден Божието сърце изведнъж се промени и пожелае да си възвърне всичко съществуващо в света и да си вземе обратно живота, който Той е дал, тогава всичко съществуващо повече няма да го има. Чрез Своя живот Бог дава необходимото на всичко съществуващо, както на живото, така и на мъртвото, като чрез Своята сила и власт установява добър порядък във всичко. Това е истина, която не може да бъде схваната или разбрана от никого, и тези непостижими истини са самото проявление и свидетелство за жизнената сила на Бог. Но нека сега да ти кажа една тайна: величието на Божия живот и силата на живота Му не са постижими за никое същество. Това е така днес, така е било в миналото и така ще бъде и в идните времена. Втората тайна, която ти казвам, е тази: източникът на живота на всички сътворени същества произхожда от Бог, независимо колко различни са те по форма или устройство. Към който и вид живи същества да принадлежиш, не можеш да се обърнеш срещу течението на живота, установено от Бог. При всички случаи бих искал човек преди всичко да разбере следното: без Божията грижа, подкрепа и обезпечаване той не може да получи всичко онова, което му е отредено, колкото и да се старае и каквито и усилия да полага. Ако не получи живота си от Бог, човек губи чувството за ценността на собствения си живот и чувството за смисъла на живота. Може ли Бог да позволи на човека, който лекомислено прахосва ценността на Неговия живот, да бъде толкова безгрижен? Както съм казвал и преди: не забравяй, че Бог е източникът на твоя живот. Ако човек не цени всичко онова, което Бог му е дарувал, то Бог не само ще му отнеме това, което първоначално му е дал, но и ще изиска от него като компенсация да Му заплати двойна цена за всичко дадено.

26 май 2003 г.